13 февр. 2008 г., 18:58

Порив

771 0 8

 

С космическа любов бяхме дарени,

горяхме в необятния пожар

и мислите ни бяха споделени,

телата се докосваха със жар.

 

Но завидя ни някой и предрече -

да бъде пепел нашата любов,

жестоко предсказание изрече

и заличи нестихващия зов.

 

Открадна тишината и уюта,

превзе огнището на радостта,

изхвърли светлината във приюта

и мрак постла на входната врата.

 

Светкавица душите ни разтърси

и гръм удари струната любов,

животът ни на този свят завърши,

но не предаде порива ни нов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...