Feb 13, 2008, 6:58 PM

Порив

  Poetry » Love
781 0 8

 

С космическа любов бяхме дарени,

горяхме в необятния пожар

и мислите ни бяха споделени,

телата се докосваха със жар.

 

Но завидя ни някой и предрече -

да бъде пепел нашата любов,

жестоко предсказание изрече

и заличи нестихващия зов.

 

Открадна тишината и уюта,

превзе огнището на радостта,

изхвърли светлината във приюта

и мрак постла на входната врата.

 

Светкавица душите ни разтърси

и гръм удари струната любов,

животът ни на този свят завърши,

но не предаде порива ни нов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...