13.02.2008 г., 18:58

Порив

766 0 8

 

С космическа любов бяхме дарени,

горяхме в необятния пожар

и мислите ни бяха споделени,

телата се докосваха със жар.

 

Но завидя ни някой и предрече -

да бъде пепел нашата любов,

жестоко предсказание изрече

и заличи нестихващия зов.

 

Открадна тишината и уюта,

превзе огнището на радостта,

изхвърли светлината във приюта

и мрак постла на входната врата.

 

Светкавица душите ни разтърси

и гръм удари струната любов,

животът ни на този свят завърши,

но не предаде порива ни нов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...