13.02.2008 г., 18:58

Порив

767 0 8

 

С космическа любов бяхме дарени,

горяхме в необятния пожар

и мислите ни бяха споделени,

телата се докосваха със жар.

 

Но завидя ни някой и предрече -

да бъде пепел нашата любов,

жестоко предсказание изрече

и заличи нестихващия зов.

 

Открадна тишината и уюта,

превзе огнището на радостта,

изхвърли светлината във приюта

и мрак постла на входната врата.

 

Светкавица душите ни разтърси

и гръм удари струната любов,

животът ни на този свят завърши,

но не предаде порива ни нов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...