13 feb 2008, 18:58

Порив

774 0 8

 

С космическа любов бяхме дарени,

горяхме в необятния пожар

и мислите ни бяха споделени,

телата се докосваха със жар.

 

Но завидя ни някой и предрече -

да бъде пепел нашата любов,

жестоко предсказание изрече

и заличи нестихващия зов.

 

Открадна тишината и уюта,

превзе огнището на радостта,

изхвърли светлината във приюта

и мрак постла на входната врата.

 

Светкавица душите ни разтърси

и гръм удари струната любов,

животът ни на този свят завърши,

но не предаде порива ни нов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...