21 июн. 2018 г., 08:48

Порив

532 0 0

Под почерка

на гаснещ лъч

аз те открих

в синя вълна.

 

Питам за теб

всяка черупка

за твоя глас

в окъпан залив.

 

Вървя по пясъка

и гледам мидите

как сочат ми без

свян лицето ти.

 

В морско дъно

без глас плета

на дните ти

китка от сол.

 

Порив носи

твоя парфюм

от гръдта ти

в кошница прах.

 

А ти ще чуеш ли

зад аления грим

на късното небе

стиха за теб?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димов Все права защищены

Това е едно стихотворение на морска тематика. Написах го вчера.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...