21 июн. 2018 г., 08:48

Порив

529 0 0

Под почерка

на гаснещ лъч

аз те открих

в синя вълна.

 

Питам за теб

всяка черупка

за твоя глас

в окъпан залив.

 

Вървя по пясъка

и гледам мидите

как сочат ми без

свян лицето ти.

 

В морско дъно

без глас плета

на дните ти

китка от сол.

 

Порив носи

твоя парфюм

от гръдта ти

в кошница прах.

 

А ти ще чуеш ли

зад аления грим

на късното небе

стиха за теб?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димов Все права защищены

Това е едно стихотворение на морска тематика. Написах го вчера.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...