21.06.2018 г., 8:48

Порив

527 0 0

Под почерка

на гаснещ лъч

аз те открих

в синя вълна.

 

Питам за теб

всяка черупка

за твоя глас

в окъпан залив.

 

Вървя по пясъка

и гледам мидите

как сочат ми без

свян лицето ти.

 

В морско дъно

без глас плета

на дните ти

китка от сол.

 

Порив носи

твоя парфюм

от гръдта ти

в кошница прах.

 

А ти ще чуеш ли

зад аления грим

на късното небе

стиха за теб?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димов Всички права запазени

Това е едно стихотворение на морска тематика. Написах го вчера.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...