Jun 21, 2018, 8:48 AM

Порив

  Poetry » Love
526 0 0

Под почерка

на гаснещ лъч

аз те открих

в синя вълна.

 

Питам за теб

всяка черупка

за твоя глас

в окъпан залив.

 

Вървя по пясъка

и гледам мидите

как сочат ми без

свян лицето ти.

 

В морско дъно

без глас плета

на дните ти

китка от сол.

 

Порив носи

твоя парфюм

от гръдта ти

в кошница прах.

 

А ти ще чуеш ли

зад аления грим

на късното небе

стиха за теб?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димов All rights reserved.

Това е едно стихотворение на морска тематика. Написах го вчера.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...