11 мар. 2015 г., 12:01

Порив за живот 

  Поэзия
5.0 (1)
666 1 2
С Безкрая се изпълвахме взаймно.
Имах Светлина, а не очи.
Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена,
изкряща...
Поисках да ме облече,
а тя се свлече...
счупи се и заваля
върху майката Земя.
Страхът от болката изпълни ме
и дробовете ми предателски ме отделиха, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Проблематичност Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »