problematichnost (Проблематичност)
22 21
11 мар. 2015 г., 12:01

Порив за живот 

  Поэзия
522 1 2
С Безкрая се изпълвахме взаймно.
Имах Светлина, а не очи.

Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена,
изкряща...


Поисках да ме облече,
а тя се свлече...
счупи се и заваля
върху майката Земя.

Страхът от болката изпълни ме

и дробовете ми предателски ме отделиха,
за да поемат първи дъх.

© Проблематичност Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Светлината всеки чака,ще дойде някой ден...Харесах!
  • Ако правилно съм разбрал, нарисувана е една реинкарнация. Напускаме блестящия свят на светлината, за да се приземим и да поемем първия си предателски дъх с дробовете.

    Идейно и импониращо!

    Поздравление, Проблематичност!
Предложения
: ??:??