Mar 11, 2015, 12:01 PM

Порив за живот

Poetry

790 1 2

С Безкрая се изпълвахме взаймно. Имах Светлина, а не очи.
Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена,
изкряща...

Поисках да ме облече,
а тя се свлече...
счупи се и заваля
върху майката Земя.

Страхът от болката изпълни ме

и дробовете ми предателски ме отделиха,
за да поемат първи дъх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Светлината всеки чака,ще дойде някой ден...Харесах!

2015-03-11T14:05:03+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Ако правилно съм разбрал, нарисувана е една реинкарнация. Напускаме блестящия свят на светлината, за да се приземим и да поемем първия си предателски дъх с дробовете.

Идейно и импониращо!

Поздравление, Проблематичност!

2015-03-11T13:59:36+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0