Mar 11, 2015, 12:01 PM

Порив за живот

Poetry

792 1 2

С Безкрая се изпълвахме взаймно. Имах Светлина, а не очи.
Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена,
изкряща...

Поисках да ме облече,
а тя се свлече...
счупи се и заваля
върху майката Земя.

Страхът от болката изпълни ме

и дробовете ми предателски ме отделиха,
за да поемат първи дъх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Светлината всеки чака,ще дойде някой ден...Харесах!

2015-03-11T14:05:03+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Ако правилно съм разбрал, нарисувана е една реинкарнация. Напускаме блестящия свят на светлината, за да се приземим и да поемем първия си предателски дъх с дробовете.

Идейно и импониращо!

Поздравление, Проблематичност!

2015-03-11T13:59:36+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0