Порив за живот

11 mar 2015, 12:01

Poesía

547 1 2

С Безкрая се изпълвахме взаймно.

Имах Светлина, а не очи.

Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена,
изкряща...

Поисках да ме облече,
а тя се свлече...
счупи се и заваля
върху майката Земя.

Страхът от болката изпълни ме

и дробовете ми предателски ме отделиха,
за да поемат първи дъх.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-03-11T14:05:03+02:00

Светлината всеки чака,ще дойде някой ден...Харесах!
vega666 (Младен Мисана)

2015-03-11T13:59:36+02:00

Ако правилно съм разбрал, нарисувана е една реинкарнация. Напускаме блестящия свят на светлината, за да се приземим и да поемем първия си предателски дъх с дробовете.

Идейно и импониращо!

Поздравление, Проблематичност!