Порой
Това се казва дъжд!
Така валя,
че по "Раковска"
шурнаха потоци.
Зазида ме във магазина
с водната стена
от водоскоци!
Колите инатливо
порят с кил,
могъщи водни струи
разбълбукват.
Отчаяно, трамваят им звъни
от "Графа".
Пукот.
Последва гръм.
Увити във найлон,
книжарите
избутват от навесите си водни маси.
И само мен,
Славейков в бронз и неговия син
дъждът не плаши.
Това се казва дъжд!
Направо - стил!
Нагазвам отривисто
в мътни бари.
"Изперкала е" - мислят
може би
онези баби. -
"Във този дъжд, да тръгне без чадър!
И все едно е гола!"
Те явно виждат,
как
безсрамно е съблечена
душата ми в пороя!
Това се казва дъжд!
И да - това е стил!
Не споря.
Публикувано във:
- Нова българска литература. Алманах Поезия 2010
- Също и във: "Лирически кръстопът на музите", район Красна поляна, София 2010, с. 22-23
- Също и във: e-lit айт за литература на 24.08.2012
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
