5 февр. 2010 г., 11:35  

Порой 

  Поэзия » Другая
443 0 9

Това се казва дъжд!
Така валя,
че по "Раковска"
шурнаха потоци.
Зазида ме във магазина 
с водната стена
от водоскоци!

 

Колите инатливо
порят с кил,
могъщи водни струи
разбълбукват.
Отчаяно, трамваят им звъни
от "Графа".
Пукот.

 

Последва гръм.
Увити във найлон,
книжарите
избутват от навесите си водни маси.
И само мен,
Славейков в бронз и неговия син
дъждът не плаши.

 

Това се казва дъжд!
Направо - стил!
Нагазвам отривисто
в мътни бари.
"Изперкала е" - мислят
може би
онези баби. -

"Във този дъжд, да тръгне без чадър!
И все едно е гола!"
Те явно виждат,
как

безсрамно е съблечена
душата ми в пороя!

 

Това се казва дъжд!
И да - това е стил!

Не споря.

 

 

Публикувано във:

  • Нова българска литература. Алманах Поезия 2010
  • Също и във: "Лирически кръстопът на музите", район Красна поляна, София 2010, с. 22-23
  • Също и във: e-lit айт за литература на 24.08.2012

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??