в памет на дядо Станьо Стойчев
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари.
Бях невръстен, но все така помня
силата на неговото тръпно чèло;
и хладката вода, опазена в стомна...
И жътвата в тракийското ни село!
Сега отново спомените извират,
но ги пазя в душата си за обич -
наследена от дядо. И се взирам,
за да намеря мъдрост в живота.
© Стойчо Станев Все права защищены
Благодаря за коментара и оценката,Младен!
Старите българи бяха хора с достойнство:участник в Балканските войни и Първата световна война,успява да построи мелница през 1922 година и гостилница в родното ми село;и си отиде на 69 години,съсипан от експериментите на "Великия деветосептемврийски възход"!А по убеждение беше ляв земеделец.