18 февр. 2024 г., 09:52

Портфейл

882 3 5

           

 

 

  в памет на дядо Станьо Стойчев 

 

Ревниво пазя портфейла на дядо!

В него живеят спомените стари.

Там дядо носи буйната си младост,

живяла по фронтове и пазари. 

 

Бях невръстен, но все така помня

силата на неговото тръпно чèло;

и хладката вода, опазена в стомна...

И жътвата в тракийското ни село!

 

Сега отново спомените извират, 

но ги пазя в душата си за обич -

наследена от дядо. И се взирам,

за да намеря мъдрост в живота.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за Любими, Юри!
    Благодаря за коментара и оценката,Младен!
    Старите българи бяха хора с достойнство:участник в Балканските войни и Първата световна война,успява да построи мелница през 1922 година и гостилница в родното ми село;и си отиде на 69 години,съсипан от експериментите на "Великия деветосептемврийски възход"!А по убеждение беше ляв земеделец.
  • Бог да прости дядо ти, Стойчо!
    Посветил си му чудесен стих.
    Поздравление!
  • Благодаря за риторичния въпрос и поздравите,Пепи!
    Знаеш,че е имало такива министри(без министерство или без ресор), но това е било преди Девети'44.Доколкото си спомням Атанас Буров е бил министър без портфейл в правителството на ОФ на Кимон Георгиев,но след това,заедно с другите опозиционни водачи е бил съден и умира в затвора.Всякакво съвпадение и аналогия на събитията с Алексей Навални е нсъстоятелна!🙃
    Благодаря за коментара и оценката,Николай!
  • Пази тези спомени в сърцето си, Стойчо!
    Защото те са вечни и незабравими!🍀🍀🍀
  • А в какво ли се взират министрите без портфейл?
    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...