18.02.2024 г., 9:52

Портфейл

880 3 5

           

 

 

  в памет на дядо Станьо Стойчев 

 

Ревниво пазя портфейла на дядо!

В него живеят спомените стари.

Там дядо носи буйната си младост,

живяла по фронтове и пазари. 

 

Бях невръстен, но все така помня

силата на неговото тръпно чèло;

и хладката вода, опазена в стомна...

И жътвата в тракийското ни село!

 

Сега отново спомените извират, 

но ги пазя в душата си за обич -

наследена от дядо. И се взирам,

за да намеря мъдрост в живота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за Любими, Юри!
    Благодаря за коментара и оценката,Младен!
    Старите българи бяха хора с достойнство:участник в Балканските войни и Първата световна война,успява да построи мелница през 1922 година и гостилница в родното ми село;и си отиде на 69 години,съсипан от експериментите на "Великия деветосептемврийски възход"!А по убеждение беше ляв земеделец.
  • Бог да прости дядо ти, Стойчо!
    Посветил си му чудесен стих.
    Поздравление!
  • Благодаря за риторичния въпрос и поздравите,Пепи!
    Знаеш,че е имало такива министри(без министерство или без ресор), но това е било преди Девети'44.Доколкото си спомням Атанас Буров е бил министър без портфейл в правителството на ОФ на Кимон Георгиев,но след това,заедно с другите опозиционни водачи е бил съден и умира в затвора.Всякакво съвпадение и аналогия на събитията с Алексей Навални е нсъстоятелна!🙃
    Благодаря за коментара и оценката,Николай!
  • Пази тези спомени в сърцето си, Стойчо!
    Защото те са вечни и незабравими!🍀🍀🍀
  • А в какво ли се взират министрите без портфейл?
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...