18 feb 2024, 9:52

Портфейл

  Poesía » Otra
891 3 5

           

 

 

  в памет на дядо Станьо Стойчев 

 

Ревниво пазя портфейла на дядо!

В него живеят спомените стари.

Там дядо носи буйната си младост,

живяла по фронтове и пазари. 

 

Бях невръстен, но все така помня

силата на неговото тръпно чèло;

и хладката вода, опазена в стомна...

И жътвата в тракийското ни село!

 

Сега отново спомените извират, 

но ги пазя в душата си за обич -

наследена от дядо. И се взирам,

за да намеря мъдрост в живота.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Любими, Юри!
    Благодаря за коментара и оценката,Младен!
    Старите българи бяха хора с достойнство:участник в Балканските войни и Първата световна война,успява да построи мелница през 1922 година и гостилница в родното ми село;и си отиде на 69 години,съсипан от експериментите на "Великия деветосептемврийски възход"!А по убеждение беше ляв земеделец.
  • Бог да прости дядо ти, Стойчо!
    Посветил си му чудесен стих.
    Поздравление!
  • Благодаря за риторичния въпрос и поздравите,Пепи!
    Знаеш,че е имало такива министри(без министерство или без ресор), но това е било преди Девети'44.Доколкото си спомням Атанас Буров е бил министър без портфейл в правителството на ОФ на Кимон Георгиев,но след това,заедно с другите опозиционни водачи е бил съден и умира в затвора.Всякакво съвпадение и аналогия на събитията с Алексей Навални е нсъстоятелна!🙃
    Благодаря за коментара и оценката,Николай!
  • Пази тези спомени в сърцето си, Стойчо!
    Защото те са вечни и незабравими!🍀🍀🍀
  • А в какво ли се взират министрите без портфейл?
    Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....