Не успях да те нарисувам.

Четката трепереше като кинжал,

Готов да се забие дълбоко в плътта

И да разкъса голото платно без жал.

Не успях да те нарисувам.

Тъмният цинобър е по-блед от кръвта,

В капки от кобалт се разтопява скръбта,

Сълзите се размиват в безцветни петна.

Не успях да те нарисувам.

По-красив си от цялата гама на света,

По-неуловим си от окъпната в дъжд дъга,

По-недостижим от седефената кръгла луна.

Не успях да те нарисувам.

Платното е бяло като лице на мъртвец,

И само капките от ярък кармин го обагрят,

Стичащи се от ултрамаринените ми вени.