Портрет
Не успях да те нарисувам.
Четката трепереше като кинжал,
Готов да се забие дълбоко в плътта
И да разкъса голото платно без жал.
Не успях да те нарисувам.
Тъмният цинобър е по-блед от кръвта,
В капки от кобалт се разтопява скръбта,
Сълзите се размиват в безцветни петна.
Не успях да те нарисувам.
По-красив си от цялата гама на света,
По-неуловим си от окъпната в дъжд дъга,
По-недостижим от седефената кръгла луна.
Не успях да те нарисувам.
Платното е бяло като лице на мъртвец,
И само капките от ярък кармин го обагрят,
Стичащи се от ултрамаринените ми вени.
© Ваня Накова All rights reserved.
