От ум окапа му косата

На нашия премъдър шеф.

Стърчи сега под козирката,

Стои за присмех на Кръстèв.

Но нищо, туй сега не пречи,

За него то не е проблем.

Ще разберете след това, че

Е изискан джентълмен.

Със шарлаганяво петно

На крачола си тъмносив

Накарва той жена си ядно,

Да каже „Циганин кирлив!“

И Джентълменски на дивана

Кръстосва бавно той крака,

Със пукоп дупка се отваря,

Настъпва пълна тишина.

И... движение!... казва тихо,

Излиза бързо-бързо вън.

А там, из стаичката глуха,

Смях дружен, весел като звън.