Портрет на Един Джентълмен

От ум окапа му косата

На нашия премъдър шеф.

Стърчи сега под козирката,

Стои за присмех на Кръстèв.

Но нищо, туй сега не пречи,

За него то не е проблем.

Ще разберете след това, че

Е изискан джентълмен.

Със шарлаганяво петно

На крачола си тъмносив

Накарва той жена си ядно,

Да каже „Циганин кирлив!“

И Джентълменски на дивана

Кръстосва бавно той крака,

Със пукоп дупка се отваря,

Настъпва пълна тишина.

И... движение!... казва тихо,

Излиза бързо-бързо вън.

А там, из стаичката глуха,

Смях дружен, весел като звън.