Портрет на Един Джентълмен
1K
0
0
От ум окапа му косата
На нашия премъдър шеф.
Стърчи сега под козирката,
Стои за присмех на Кръстèв.
Но нищо, туй сега не пречи,
За него то не е проблем.
Ще разберете след това, че
Е изискан джентълмен.
Със шарлаганяво петно
На крачола си тъмносив
Накарва той жена си ядно,
Да каже „Циганин кирлив!“
И Джентълменски на дивана
Кръстосва бавно той крака,
Със пукоп дупка се отваря,
Настъпва пълна тишина.
И... движение!... казва тихо,
Излиза бързо-бързо вън.
А там, из стаичката глуха,
Смях дружен, весел като звън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Тодоров Всички права запазени
