Портрет на Любовта

Как изглежда Любовта?

Нима е жена? Красива фея? Или самодива?

Не знам…

За мен тя е… Тя е… Нежността…

С дълбоки красиви огнени очи…

С нежност в косите си закрила.

А душата й – кладенец на мечти.

Тя – красива самодива.

Но и… фея е, няма от кой да крия.

Защото сбъдва за миг една мечта.

И с тези нежни алени ръце на жена…

Тя – скрита тайна под клепачите на нощта.

Какво ли чувства Любовта?

След този външен портрет… Трябва и духовен.

Изпълнен с Любов на капки от дъжда.

А по пясъка дири от Щастието.

Нека всеки намери своята Съдба.

Вътрешно в себе си крие страданията на нещастните…

Но с Усмивки тя ги убива и прави от всичко “Радост и тишина”.

Преплетени в нея чувства я карат да лети… да се носи…

Къде е тя? Къде живее? Сама… или не? Къде е тя… Дали обича?

Ей там е… където стават чудеса…

Да, там в сърцето ми… Скрила се е от дъжда…