Как изглежда Любовта?
Нима е жена? Красива фея? Или самодива?
Не знам…
За мен тя е… Тя е… Нежността…
С дълбоки красиви огнени очи…
С нежност в косите си закрила.
А душата й – кладенец на мечти.
Тя – красива самодива.
Но и… фея е, няма от кой да крия.
Защото сбъдва за миг една мечта.
И с тези нежни алени ръце на жена…
Тя – скрита тайна под клепачите на нощта.
Какво ли чувства Любовта?
След този външен портрет… Трябва и духовен.
Изпълнен с Любов на капки от дъжда.
А по пясъка дири от Щастието.
Нека всеки намери своята Съдба.
Вътрешно в себе си крие страданията на нещастните…
Но с Усмивки тя ги убива и прави от всичко “Радост и тишина”.
Преплетени в нея чувства я карат да лети… да се носи…
Къде е тя? Къде живее? Сама… или не? Къде е тя… Дали обича?
Ей там е… където стават чудеса…
Да, там в сърцето ми… Скрила се е от дъжда…
© Усмивка Всички права запазени