21 сент. 2010 г., 13:56

Портрет на момиче в безглаголен цвят

1K 1 30

Слънчевоискрена,

щедра, разлистена,

зеленооко добра,

палавонежна,

пясък крайбрежен,

ручей сред сънна гора.

Стръмно наклонена,

мисъл отронена

в стон от проплакал капчук.

Пристъп на волята,

дръзка и гола,

безцеремонна -

напук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато майсторица те похвали, е още по-радостно и ти дава криле!
    Благодаря ти, мила Доче!
  • Ех,младост...Няма нужда от глаголи.
    Красива е във всички времена,
    (а всички те са бъдеще без спомен).
    Нектар от чувства,полет без крила...

    Майсторица си!Благодаря за удоволствието!
  • Петя, това стихотворение беше включено в стихосбирката ми "Пастирка на светулки".Сега редактирах заглавието, защото при публикуването бях използвала за заглавие първия му стих и се чувствах длъжница към портрета на момичето.
    Радвам се, че ти е харесало!
  • Много гот!
  • Радва ме твоето браво, Седем! Дали ще мога да го получа за седем поредни мои стихотворения? Тук се усмихвам, разбира се!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...