Sep 21, 2010, 1:56 PM

Портрет на момиче в безглаголен цвят

  Poetry » Other
1K 1 30

Слънчевоискрена,

щедра, разлистена,

зеленооко добра,

палавонежна,

пясък крайбрежен,

ручей сред сънна гора.

Стръмно наклонена,

мисъл отронена

в стон от проплакал капчук.

Пристъп на волята,

дръзка и гола,

безцеремонна -

напук!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато майсторица те похвали, е още по-радостно и ти дава криле!
    Благодаря ти, мила Доче!
  • Ех,младост...Няма нужда от глаголи.
    Красива е във всички времена,
    (а всички те са бъдеще без спомен).
    Нектар от чувства,полет без крила...

    Майсторица си!Благодаря за удоволствието!
  • Петя, това стихотворение беше включено в стихосбирката ми "Пастирка на светулки".Сега редактирах заглавието, защото при публикуването бях използвала за заглавие първия му стих и се чувствах длъжница към портрета на момичето.
    Радвам се, че ти е харесало!
  • Много гот!
  • Радва ме твоето браво, Седем! Дали ще мога да го получа за седем поредни мои стихотворения? Тук се усмихвам, разбира се!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...