Твоят лик, Василе, виси на стената,
в много кабинети на стените стои.
Ти пое на българския народ вината,
а той роб беше и сега някак си се тай!
Ти си и на стената на някои богаташи,
на душите наши човешки те са търгаши.
И ти ги гледаш тъжен от стената сега,
от портрета ти се усеща само мъка и тъга!
Но твоят портрет виси и на други стени,
на бедните хора, но хора с добри души.
Те се молят към теб, молитва свята една,
ти не си светец но за тях ти си иконата!
И твоите завети свещени останаха за нас,
а някои хора използват ги за своя изгода.
И в късна вечер и ранна доба, ранен час,
с теб сме заедно с Бог в радост и тревога!
© Валентин Миленов Все права защищены