11 нояб. 2007 г., 12:12

Посадих дръвче

1.7K 1 16

Посадих дръвче

Дръвче, дано небето с теб е милостиво.

Да праща топъл вятър, птици и звезди,

да те предпази от градушки, урагани зли.

Дано ръката тежка спре, готова да те отсече.

Дали деца ще вържат люлки в криви  клони?

Не искам да попаднеш в огнище, земетръс.

Да не пресичаш път на танкови колони,

красиви цветове по твойте клонки да цъфтят.

Благославям те, дръвче зелено… Да узрееш!

Живей в кристално синьо, а не - барутено небе.

Дано сегашните деца да люшкат свойте внуци.

Да се превиеш от любов и нежност и…

                                                               Да остарееш!

07.11.07г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...