Nov 11, 2007, 12:12 PM

Посадих дръвче

  Poetry » Civic
1.7K 1 16

Посадих дръвче

Дръвче, дано небето с теб е милостиво.

Да праща топъл вятър, птици и звезди,

да те предпази от градушки, урагани зли.

Дано ръката тежка спре, готова да те отсече.

Дали деца ще вържат люлки в криви  клони?

Не искам да попаднеш в огнище, земетръс.

Да не пресичаш път на танкови колони,

красиви цветове по твойте клонки да цъфтят.

Благославям те, дръвче зелено… Да узрееш!

Живей в кристално синьо, а не - барутено небе.

Дано сегашните деца да люшкат свойте внуци.

Да се превиеш от любов и нежност и…

                                                               Да остарееш!

07.11.07г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...