23 авг. 2011 г., 21:35

Посечена

704 0 5

У мен са пощадили вековете
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).

Сразил човешката поквара,
не ще да трепна ни за миг,
щом в студената стомана
още Крумовият гняв гори!

Може би пък вярната пътека
сочи ни свещената просвета.
Тъй нима не стигна Симеон
прибоите на три морета?

Днес, народе, си изгубен -
сляпа Самуилова войска,
и чакаш нечии празни думи
виното да сторят на вода.

Бездомната си горделивост
напусто ще разравяш за трохи,
посечената си душа захвърлил
в пепелищата на славни дни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...