Aug 23, 2011, 9:35 PM

Посечена

  Poetry » Other
698 0 5

У мен са пощадили вековете
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).

Сразил човешката поквара,
не ще да трепна ни за миг,
щом в студената стомана
още Крумовият гняв гори!

Може би пък вярната пътека
сочи ни свещената просвета.
Тъй нима не стигна Симеон
прибоите на три морета?

Днес, народе, си изгубен -
сляпа Самуилова войска,
и чакаш нечии празни думи
виното да сторят на вода.

Бездомната си горделивост
напусто ще разравяш за трохи,
посечената си душа захвърлил
в пепелищата на славни дни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...