Посечена
У мен са пощадили вековете
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).
Сразил човешката поквара,
не ще да трепна ни за миг,
щом в студената стомана
още Крумовият гняв гори!
Може би пък вярната пътека
сочи ни свещената просвета.
Тъй нима не стигна Симеон
прибоите на три морета?
Днес, народе, си изгубен -
сляпа Самуилова войска,
и чакаш нечии празни думи
виното да сторят на вода.
Бездомната си горделивост
напусто ще разравяш за трохи,
посечената си душа захвърлил
в пепелищата на славни дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
