23 ago 2011, 21:35

Посечена

  Poesía » Otra
701 0 5

У мен са пощадили вековете
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).

Сразил човешката поквара,
не ще да трепна ни за миг,
щом в студената стомана
още Крумовият гняв гори!

Може би пък вярната пътека
сочи ни свещената просвета.
Тъй нима не стигна Симеон
прибоите на три морета?

Днес, народе, си изгубен -
сляпа Самуилова войска,
и чакаш нечии празни думи
виното да сторят на вода.

Бездомната си горделивост
напусто ще разравяш за трохи,
посечената си душа захвърлил
в пепелищата на славни дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...