23 ago 2011, 21:35

Посечена

  Poesía » Otra
702 0 5

У мен са пощадили вековете
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).

Сразил човешката поквара,
не ще да трепна ни за миг,
щом в студената стомана
още Крумовият гняв гори!

Може би пък вярната пътека
сочи ни свещената просвета.
Тъй нима не стигна Симеон
прибоите на три морета?

Днес, народе, си изгубен -
сляпа Самуилова войска,
и чакаш нечии празни думи
виното да сторят на вода.

Бездомната си горделивост
напусто ще разравяш за трохи,
посечената си душа захвърлил
в пепелищата на славни дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...