8 мая 2009 г., 12:26

Послание 

  Поэзия » Философская
906 0 19

 П О С Л А Н И Е

 

             Към Ангел Каралийчев

 

 

 

 

 

Изтърколи се питката ни житена

и хиляди вълшебства отлетяха.

Делници, като ефир преситени,

откраднаха ни бащината стряха.

Вълшебнико, къде ни е магията,

приказна - като дъга след дъжд?

Завинаги отнесоха стихиите

вълшебното ухание на ръж...

 

И цяла вечност ще ни липсват Ането,

и малкият спасител край реката.

Като с капан за гърлото сме хванати

от стона на едно взривено лято!

Вълшебнико, къде ни е магията,

приказна - като дъга след дъжд?

Завинаги отнесоха стихиите

вълшебното ухание на ръж...

 

В тъга по чучулиги и по макове

сълзи редят метличини невинни

и миг след миг компютърно тиктакане

покрива с прах най-светлите години.

Вълшебнико, къде ни е магията,

приказна - като дъга след дъжд?

Завинаги отнесоха стихиите

вълшебното ухание на ръж...

 

                        7 април 2004 г.

 

 

 

(Три дни след гибелта на 12 прекрасни деца 

от Свищов в ледените води на река Лим.)

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??