Послание
П О С Л А Н И Е
Към Ангел Каралийчев
Изтърколи се питката ни житена
и хиляди вълшебства отлетяха.
Делници, като ефир преситени,
откраднаха ни бащината стряха.
Вълшебнико, къде ни е магията,
приказна - като дъга след дъжд?
Завинаги отнесоха стихиите
вълшебното ухание на ръж...
И цяла вечност ще ни липсват Ането,
и малкият спасител край реката.
Като с капан за гърлото сме хванати
от стона на едно взривено лято!
Вълшебнико, къде ни е магията,
приказна - като дъга след дъжд?
Завинаги отнесоха стихиите
вълшебното ухание на ръж...
В тъга по чучулиги и по макове
сълзи редят метличини невинни
и миг след миг компютърно тиктакане
покрива с прах най-светлите години.
Вълшебнико, къде ни е магията,
приказна - като дъга след дъжд?
Завинаги отнесоха стихиите
вълшебното ухание на ръж...
7 април 2004 г.
(Три дни след гибелта на 12 прекрасни деца
от Свищов в ледените води на река Лим.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
за съжаление,то не може да се повтори в старите измерения...
