May 8, 2009, 12:26 PM

Послание

1.4K 0 19

 П О С Л А Н И Е

 

             Към Ангел Каралийчев

 

 

 

 

 

Изтърколи се питката ни житена

и хиляди вълшебства отлетяха.

Делници, като ефир преситени,

откраднаха ни бащината стряха.

Вълшебнико, къде ни е магията,

приказна - като дъга след дъжд?

Завинаги отнесоха стихиите

вълшебното ухание на ръж...

 

И цяла вечност ще ни липсват Ането,

и малкият спасител край реката.

Като с капан за гърлото сме хванати

от стона на едно взривено лято!

Вълшебнико, къде ни е магията,

приказна - като дъга след дъжд?

Завинаги отнесоха стихиите

вълшебното ухание на ръж...

 

В тъга по чучулиги и по макове

сълзи редят метличини невинни

и миг след миг компютърно тиктакане

покрива с прах най-светлите години.

Вълшебнико, къде ни е магията,

приказна - като дъга след дъжд?

Завинаги отнесоха стихиите

вълшебното ухание на ръж...

 

                        7 април 2004 г.

 

 

 

(Три дни след гибелта на 12 прекрасни деца 

от Свищов в ледените води на река Лим.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Настръхнах! Поклон пред тях и пред тези стихове!Който се докосне до атмосферата им, едва ли ще ги забрави някога...
  • Носталгия по детството, те е завладяла.. за съжаление,то не може да се повтори в старите измерения...
  • Силно е! Написал си го!
  • Нямам думи... написал си ги толкова силно!
  • Вълшебникът си работата знае -
    щом слушали сме неговия глас
    и всичко сме прочели, чак до края,
    магията остава вътре в нас.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...