Послание

27 апр. 2011 г., 09:57

Поэзия » Философская

529 0 2

Топи се есенното злато

в жарта на гаснещото слънце.

И ново чувство непознато

пониква в мене като зрънце.

Очи затварям – есенното злато

докосвам като спомен жив.

Сърцето става по-богато,

мечти трептят в залеза красив.

Разбирам мъдрото послание:

Живей! Минутата е ценна!

И забрави ненужното страдание,

че няма красота нетленна!

Живей! Но не със броеницата

на кратките си земни дни.

Хвани живота за десницата!
Партньор достоен му бъди!

След теб житейската пътека

следите ти ще съхрани.

Живее в спомени човека,

когато в друг се прероди.