28 янв. 2015 г., 22:56

Послание с любов

722 1 1

Марийка Събева

 

 

Послание с любов

 

Изпращам своето послание до Вас-

до всички майки на земята.

Зова ви дружно да надигнем глас

и с майчина любов да спрем войната.

 

Кажете! Докога на смърт децата си ще изпращаме

и ще посрещаме ковчези или инвалиди?

Нали с любов децата свои раждаме,

отглеждаме с  любов и със надежди.

 

Войни между държави вече няма,

но често има граждански войни.

На политиците вината е голяма.

Но кой ли политиците вини?

 

Сърцето ми заплака за Украйна -

за жертвите, разрухата, кръвта.

За никого обаче не е тайна,

че грешка е на политиците това.

 

За жертвите на радикалния ислям  

в Ирак, Щатите, във Сирия, в Европа

аз страдам и страхът ми е голям,

че тоз терор на портите ни тропа.

 

Не съм аз Чарли. Твърдо заявявам -

не бива лъв да дразним, дори в клетка.

Не искам с чужда вяра да се подигравам.

Аз знам, че всичко е за наша сметка.

 

Зова ви, мили майки, на бой ви призовавам,

но не с оръжие, а с майчина любов:

да спрем войните! – горещ апел отправям

и вярвам – ще откликнете на моя зов.

 

Знам –любовта на майката е чиста, свята,

даряваща живот и благослов.

И тъкмо ние, майките, ще победим войната.

Изпращам ви послание с любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те за този жизнено необходим призив, Мария!
    Тръби и събуждай заспалите! Тръби докато се събудят и чуят тревожния
    ти зов!
    Пожелавам ти да успееш в тази благородна цел!
    Бъди дързостна, за да успееш!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...