28.01.2015 г., 22:56

Послание с любов

717 1 1

Марийка Събева

 

 

Послание с любов

 

Изпращам своето послание до Вас-

до всички майки на земята.

Зова ви дружно да надигнем глас

и с майчина любов да спрем войната.

 

Кажете! Докога на смърт децата си ще изпращаме

и ще посрещаме ковчези или инвалиди?

Нали с любов децата свои раждаме,

отглеждаме с  любов и със надежди.

 

Войни между държави вече няма,

но често има граждански войни.

На политиците вината е голяма.

Но кой ли политиците вини?

 

Сърцето ми заплака за Украйна -

за жертвите, разрухата, кръвта.

За никого обаче не е тайна,

че грешка е на политиците това.

 

За жертвите на радикалния ислям  

в Ирак, Щатите, във Сирия, в Европа

аз страдам и страхът ми е голям,

че тоз терор на портите ни тропа.

 

Не съм аз Чарли. Твърдо заявявам -

не бива лъв да дразним, дори в клетка.

Не искам с чужда вяра да се подигравам.

Аз знам, че всичко е за наша сметка.

 

Зова ви, мили майки, на бой ви призовавам,

но не с оръжие, а с майчина любов:

да спрем войните! – горещ апел отправям

и вярвам – ще откликнете на моя зов.

 

Знам –любовта на майката е чиста, свята,

даряваща живот и благослов.

И тъкмо ние, майките, ще победим войната.

Изпращам ви послание с любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за този жизнено необходим призив, Мария!
    Тръби и събуждай заспалите! Тръби докато се събудят и чуят тревожния
    ти зов!
    Пожелавам ти да успееш в тази благородна цел!
    Бъди дързостна, за да успееш!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...