24 окт. 2023 г., 09:37

Послание за нашата железница

551 0 0

 

За влаковете да напиша много мога зная,

но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,

но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости,

но уви – пореден път е приключение по родното трасе.
Знам тук е бавно, даже мръсно, седнеш ли в някое купе. 

Но обичам си ги тез машини, зная, и в тях се чувствам най-добре.
Може да са стари, но са верни, щом са още в нашите ръце.
Те музей не знаят що е – тук на релсите им е добре.

Закъснявали били, говорят.
Аз за закъснение не знам.
Щом на приключение с влак отивам, готов съм и да тръгна сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nikolay Mihaylov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...