За влаковете да напиша много мога зная,

но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,

но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости,

но уви – пореден път е приключение по родното трасе.
Знам тук е бавно, даже мръсно, седнеш ли в някое купе. 

Но обичам си ги тез машини, зная, и в тях се чувствам най-добре.
Може да са стари, но са верни, щом са още в нашите ръце.
Те музей не знаят що е – тук на релсите им е добре.

Закъснявали били, говорят.
Аз за закъснение не знам.
Щом на приключение с влак отивам, готов съм и да тръгна сам.