Oct 24, 2023, 9:37 AM

Послание за нашата железница

555 0 0

 

За влаковете да напиша много мога зная,

но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,

но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости,

но уви – пореден път е приключение по родното трасе.
Знам тук е бавно, даже мръсно, седнеш ли в някое купе. 

Но обичам си ги тез машини, зная, и в тях се чувствам най-добре.
Може да са стари, но са верни, щом са още в нашите ръце.
Те музей не знаят що е – тук на релсите им е добре.

Закъснявали били, говорят.
Аз за закъснение не знам.
Щом на приключение с влак отивам, готов съм и да тръгна сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nikolay Mihaylov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...