24.10.2023 г., 9:37

Послание за нашата железница

546 0 0

 

За влаковете да напиша много мога зная,

но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,

но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости,

но уви – пореден път е приключение по родното трасе.
Знам тук е бавно, даже мръсно, седнеш ли в някое купе. 

Но обичам си ги тез машини, зная, и в тях се чувствам най-добре.
Може да са стари, но са верни, щом са още в нашите ръце.
Те музей не знаят що е – тук на релсите им е добре.

Закъснявали били, говорят.
Аз за закъснение не знам.
Щом на приключение с влак отивам, готов съм и да тръгна сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nikolay Mihaylov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...