24.10.2023 г., 9:37

Послание за нашата железница

554 0 0

 

За влаковете да напиша много мога зная,

но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,

но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости,

но уви – пореден път е приключение по родното трасе.
Знам тук е бавно, даже мръсно, седнеш ли в някое купе. 

Но обичам си ги тез машини, зная, и в тях се чувствам най-добре.
Може да са стари, но са верни, щом са още в нашите ръце.
Те музей не знаят що е – тук на релсите им е добре.

Закъснявали били, говорят.
Аз за закъснение не знам.
Щом на приключение с влак отивам, готов съм и да тръгна сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nikolay Mihaylov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...