26 сент. 2007 г., 14:59

После

804 0 18
После. Отлагам по нещо любимо.
Времето бяга.
                        Не стига.
                                           Отлита.
После ще вземам. После ще имам.
После ще ходя. После ще питам.

И се заравям в ненужни проблеми.
Длъжна съм. Трябва. От мене се иска.
После. Ще чакат мечтите големи.
После ще хвана юздите на риска.

После ще търся онази пътека,
чиста, наречена само за мене.
После ще тръгна по нея полека
и ще достигна неща съкровени.

После ще мога. Сега съм заета.
После ще искам, но днеска не смея.
После ще чуя гласа на сърцето.
После ще плача. После ще пея.

Времето бяга.
                         Не стига.
                                          Отлита.
Носи умора. Задава въпроси.
Бързам след него и с ужас се питам -
Всъщност ще има ли някога "после"?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • толкова често си казвам така и аз,почувствах стиха ти...
  • "После" ще дойде и дори ще те изненада с това,което ще ти донесе!
    Прегръдка за теб!
  • и какво,ще има ли "после" ?
  • А не обичаме да отлагаме,защо винаги отлагаме мечтите?Мнохо хубав стих,Валя,поздравче!!!
  • Много истини накуп...А това "ПОСЛЕ"
    е като сън на който не му е писано
    да бъде сбъднат...

    Аплодисменти!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...