Последен блус
На масата отново сам стоя,
със чаша стъклена в ръка,
а погледът ми все е там...
към тебе - моята мечта.
Сърцето ми едва издържа,
под ритъма на блуса се топи,
сълзите си дори не бърша,
виновната за тях си ти.
Ще вдигнеш ли очите си красиви,
ще видиш ли страха във моите,
ще сгрееш ли сърце разбито,
ще потанцуваме ли?... Моля те!
Последен блус в нощта ми подари,
последно сбогом, казано във танца,
последната надежда изгори,
с любов стаена, не с омраза.
Притиснато сърцето ми гори,
докоснало се в ритъма на твоето,
по устните ми стичат се сълзи,
Благодаря! За танца и за болката...
със чаша стъклена в ръка,
а погледът ми все е там...
към тебе - моята мечта.
Сърцето ми едва издържа,
под ритъма на блуса се топи,
сълзите си дори не бърша,
виновната за тях си ти.
Ще вдигнеш ли очите си красиви,
ще видиш ли страха във моите,
ще сгрееш ли сърце разбито,
ще потанцуваме ли?... Моля те!
Последен блус в нощта ми подари,
последно сбогом, казано във танца,
последната надежда изгори,
с любов стаена, не с омраза.
Притиснато сърцето ми гори,
докоснало се в ритъма на твоето,
по устните ми стичат се сълзи,
Благодаря! За танца и за болката...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
