На масата отново сам стоя,
със чаша стъклена в ръка,
а погледът ми все е там...
към тебе - моята мечта.
Сърцето ми едва издържа,
под ритъма на блуса се топи,
сълзите си дори не бърша,
виновната за тях си ти.
Ще вдигнеш ли очите си красиви,
ще видиш ли страха във моите,
ще сгрееш ли сърце разбито,
ще потанцуваме ли?... Моля те! ...