23 янв. 2020 г., 16:02

Последен блян

1.1K 16 14

Сънувам смъртта на цветята -
застлали с килими света...
Те махат за сбогом в полята-
разтворили пазви за път.  

И този път е змия сред безкрая,
поглъщаща крехката плът...
Конвулсно плътта пак ридае
в устата на грозната смърт.  

Прегърнал ме верният ангел,
единствен ми вдъхва живот.
От сетна надежда изваял
любима под сивия свод.  

Две сенки на пуста планета,
по-мъртва със своя живот,
в пътеките лунни сме слети,
към слънцето търсещи брод.  

Издигай ме плавно нагоре,
любов, пред самия финал,
далеч от нищожните хора,
родени от блатната кал...  

Води ме, води ме към рая,
ти, ангел, от блян сътворен.
В нозете ти слагам безкрая
и космоса втренчен във мен.    


https://www.youtube.com/watch?v=oGv6EkrX1zk

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каквото и да прочета от теб, насладата е огромна. Хем мое усещане, хем много повече от това.
    Недостижимо...
  • Нека рая да не бъде само блян! Брилянтно написано, както винаги! Не се появявам често тук, но винаги те чета с удоволствие!
  • Благодаря на всички удостоили с внимание скромния ми стих /независимо от начина, по който избраха да сторят това/. Йоана, дълбоко съм трогнат от коментара ти. Той е важен стимул за мен!

    Успехи и творчески попадения ви пожелавам колеги по перо и приятели!: M&M
  • Води ме, води ме към рая,
    ти, ангел, от блян сътворен.
    В нозете ти слагам безкрая
    и космоса втренчен във мен.

    Колко хубаво казано, как хубаво завършва това прекрасно стихотворение. В света на влюбените има само щастие или липса. Копнежът за близост и нежност е най-хубавото, което може да се случи на една изгубена душа, осмисля преживяната самота и дава сили да се понесе още... Забелязвам в твоите стихотворения едно живо общуване, дори и да не се водят диалози, образът на любимата е одухотворен, а лирическият - търсещ... Тук особено силно се усеща тази връзка и вярата, която лирическият носи в душата си, в най-чистата и красива любов.
  • Много хубаво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...