23 янв. 2020 г., 16:02

Последен блян 

  Поэзия
935 16 14
Сънувам смъртта на цветята -
застлали с килими света...
Те махат за сбогом в полята-
разтворили пазви за път.
И този път е змия сред безкрая,
поглъщаща крехката плът...
Конвулсно плътта пак ридае
в устата на грозната смърт.
Прегърнал ме верният ангел,
единствен ми вдъхва живот.
От сетна надежда изваял
любима под сивия свод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??