vega666 (Младен Мисана)
1673 14322
23.01.2020 г., 16:02 ч.

Последен блян 

  Поезия
867 16 14

Сънувам смъртта на цветята -
застлали с килими света...
Те махат за сбогом в полята-
разтворили пазви за път.  

И този път е змия сред безкрая,
поглъщаща крехката плът...
Конвулсно плътта пак ридае
в устата на грозната смърт.  

Прегърнал ме верният ангел,
единствен ми вдъхва живот.
От сетна надежда изваял
любима под сивия свод.  

Две сенки на пуста планета,
по-мъртва със своя живот,
в пътеките лунни сме слети,
към слънцето търсещи брод.  

Издигай ме плавно нагоре,
любов, пред самия финал,
далеч от нищожните хора,
родени от блатната кал...  

Води ме, води ме към рая,
ти, ангел, от блян сътворен.
В нозете ти слагам безкрая
и космоса втренчен във мен.    


https://www.youtube.com/watch?v=oGv6EkrX1zk

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каквото и да прочета от теб, насладата е огромна. Хем мое усещане, хем много повече от това.
    Недостижимо...
  • Нека рая да не бъде само блян! Брилянтно написано, както винаги! Не се появявам често тук, но винаги те чета с удоволствие!
  • Благодаря на всички удостоили с внимание скромния ми стих /независимо от начина, по който избраха да сторят това/. Йоана, дълбоко съм трогнат от коментара ти. Той е важен стимул за мен!

    Успехи и творчески попадения ви пожелавам колеги по перо и приятели!: M&M
  • Води ме, води ме към рая,
    ти, ангел, от блян сътворен.
    В нозете ти слагам безкрая
    и космоса втренчен във мен.

    Колко хубаво казано, как хубаво завършва това прекрасно стихотворение. В света на влюбените има само щастие или липса. Копнежът за близост и нежност е най-хубавото, което може да се случи на една изгубена душа, осмисля преживяната самота и дава сили да се понесе още... Забелязвам в твоите стихотворения едно живо общуване, дори и да не се водят диалози, образът на любимата е одухотворен, а лирическият - търсещ... Тук особено силно се усеща тази връзка и вярата, която лирическият носи в душата си, в най-чистата и красива любов.
  • Много хубаво!
  • Напевно и галещо звучене си постигнал, Младен! Ритмичността, подсилена с мъдростта правят стихотворението много въздействащо. Малко са хората, които полагат усилия, за да не са част от "блатната кал". Всеки отделен стих сякаш е спица от колелото на живота! Поздравления!
  • Красиво, възвишено, със силен финал! Поздравления, Младене!
  • Силна поетична творба, лирическия преминава през различни
    любовни терзания за да издигне любовта си до космическите висини...
    " В нозете ти слагам безкрая
    и космоса втренчен във мен."
    Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Много красива поезия. Поздравления, Младен!
  • Много фина философия е поднесена с този чудесен стих по изключително въздействащ начин! Чрез бляна към образа на ангела е предаден дълбокия смисъл на духовното и душевно оцеляване в прегръдките на крехката, но силна любов и всеки докоснал се до него е благословен!!!
  • Възторг!
  • Сякаш е прекрасна космическа любов! "В пътеките лунни сме слети..." Много красив стих! Поздравления!
  • Поезия, която докосва със своята одухотвореност...
    Младене, невероятен си...
  • Младене, прекрасно е. Много ми хареса:
    Две сенки на пуста планета,
    по-мъртва със своя живот,
    в пътеките лунни сме слети,
    към слънцето търсещи брод.

    ❤️
Предложения
: ??:??