23.01.2020 г., 16:02

Последен блян

1.1K 16 14

Сънувам смъртта на цветята -
застлали с килими света...
Те махат за сбогом в полята-
разтворили пазви за път.  

И този път е змия сред безкрая,
поглъщаща крехката плът...
Конвулсно плътта пак ридае
в устата на грозната смърт.  

Прегърнал ме верният ангел,
единствен ми вдъхва живот.
От сетна надежда изваял
любима под сивия свод.  

Две сенки на пуста планета,
по-мъртва със своя живот,
в пътеките лунни сме слети,
към слънцето търсещи брод.  

Издигай ме плавно нагоре,
любов, пред самия финал,
далеч от нищожните хора,
родени от блатната кал...  

Води ме, води ме към рая,
ти, ангел, от блян сътворен.
В нозете ти слагам безкрая
и космоса втренчен във мен.    


https://www.youtube.com/watch?v=oGv6EkrX1zk

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каквото и да прочета от теб, насладата е огромна. Хем мое усещане, хем много повече от това.
    Недостижимо...
  • Нека рая да не бъде само блян! Брилянтно написано, както винаги! Не се появявам често тук, но винаги те чета с удоволствие!
  • Благодаря на всички удостоили с внимание скромния ми стих /независимо от начина, по който избраха да сторят това/. Йоана, дълбоко съм трогнат от коментара ти. Той е важен стимул за мен!

    Успехи и творчески попадения ви пожелавам колеги по перо и приятели!: M&M
  • Води ме, води ме към рая,
    ти, ангел, от блян сътворен.
    В нозете ти слагам безкрая
    и космоса втренчен във мен.

    Колко хубаво казано, как хубаво завършва това прекрасно стихотворение. В света на влюбените има само щастие или липса. Копнежът за близост и нежност е най-хубавото, което може да се случи на една изгубена душа, осмисля преживяната самота и дава сили да се понесе още... Забелязвам в твоите стихотворения едно живо общуване, дори и да не се водят диалози, образът на любимата е одухотворен, а лирическият - търсещ... Тук особено силно се усеща тази връзка и вярата, която лирическият носи в душата си, в най-чистата и красива любов.
  • Много хубаво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...