Последен блян
Сънувам смъртта на цветята -
застлали с килими света...
Те махат за сбогом в полята-
разтворили пазви за път.
И този път е змия сред безкрая,
поглъщаща крехката плът...
Конвулсно плътта пак ридае
в устата на грозната смърт.
Прегърнал ме верният ангел,
единствен ми вдъхва живот.
От сетна надежда изваял
любима под сивия свод.
Две сенки на пуста планета,
по-мъртва със своя живот,
в пътеките лунни сме слети,
към слънцето търсещи брод.
Издигай ме плавно нагоре,
любов, пред самия финал,
далеч от нищожните хора,
родени от блатната кал...
Води ме, води ме към рая,
ти, ангел, от блян сътворен.
В нозете ти слагам безкрая
и космоса втренчен във мен.
https://www.youtube.com/watch?v=oGv6EkrX1zk
© Младен Мисана All rights reserved.
