23 мар. 2010 г., 22:36

Последен диалог 

  Поэзия » Философская
598 0 3
В памет на баща ми
Тревожна, тежка е нощта.
Догаря свещ. Като свещта,
притихнал под юргана бял,
потръпва старец пребледнял.
Едва сърцето му тиктака.
Приседнала на прага в мрака,
Смъртта поглежда го накриво:
- Е, дълго чаках търпеливо!
Получи моето послание.
Човече, що за нежелание
да тръгнеш с мен в небитието? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Все права защищены

Предложения
: ??:??