6 окт. 2010 г., 22:02

Последен изход

1.1K 0 3

Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.

Тогава, може би, пак ще ме откриеш,
ще поискаш набързо всичко да ми вземеш.
Ще рушиш,
ще бъдеш мил, ще ти повярвам.

Малко по малко, всичко ще ти дам.
И пак на теб ще заприличам.
Студена, самотна и никому ненужна.

Малко по малко, всичко ще ти дам.
Пък дано така да спра да те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ще съм искрена...не знам за другите, но аз така го вижзам. Началото е добро, но после се губи ритъма,сякаш някой те е прекъснал докато си го писала и музата ...чао Края го разбирам,раздавйки от любовта си на него, ще се освободиш от нея и така ще спреш да го обичаш, но перефразация може да се направи, ако искаш по-голям ефект, виртуозен край
    Дано не ме разбереш погрешно,не че аз много разбирам,просто ти споделям как го усещам, а ти си прецени .Подкрепям те, защото това е твоят стих , най-добре знаеш как го усещаш- но приеми моята аматьорска критика
  • харесва ми
  • Хубаво е !Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...