Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.
Тогава, може би, пак ще ме откриеш,
ще поискаш набързо всичко да ми вземеш.
Ще рушиш,
ще бъдеш мил, ще ти повярвам.
Малко по малко, всичко ще ти дам.
И пак на теб ще заприличам.
Студена, самотна и никому ненужна.
Малко по малко, всичко ще ти дам.
Пък дано така да спра да те обичам!
© Полина Все права защищены
Дано не ме разбереш погрешно,не че аз много разбирам,просто ти споделям как го усещам, а ти си прецени .Подкрепям те, защото това е твоят стих , най-добре знаеш как го усещаш- но приеми моята аматьорска критика