6.10.2010 г., 22:02

Последен изход

1K 0 3

Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.

Тогава, може би, пак ще ме откриеш,
ще поискаш набързо всичко да ми вземеш.
Ще рушиш,
ще бъдеш мил, ще ти повярвам.

Малко по малко, всичко ще ти дам.
И пак на теб ще заприличам.
Студена, самотна и никому ненужна.

Малко по малко, всичко ще ти дам.
Пък дано така да спра да те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ще съм искрена...не знам за другите, но аз така го вижзам. Началото е добро, но после се губи ритъма,сякаш някой те е прекъснал докато си го писала и музата ...чао Края го разбирам,раздавйки от любовта си на него, ще се освободиш от нея и така ще спреш да го обичаш, но перефразация може да се направи, ако искаш по-голям ефект, виртуозен край
    Дано не ме разбереш погрешно,не че аз много разбирам,просто ти споделям как го усещам, а ти си прецени .Подкрепям те, защото това е твоят стих , най-добре знаеш как го усещаш- но приеми моята аматьорска критика
  • харесва ми
  • Хубаво е !Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...