6.10.2010 г., 22:02

Последен изход

1.1K 0 3

Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.

Тогава, може би, пак ще ме откриеш,
ще поискаш набързо всичко да ми вземеш.
Ще рушиш,
ще бъдеш мил, ще ти повярвам.

Малко по малко, всичко ще ти дам.
И пак на теб ще заприличам.
Студена, самотна и никому ненужна.

Малко по малко, всичко ще ти дам.
Пък дано така да спра да те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ще съм искрена...не знам за другите, но аз така го вижзам. Началото е добро, но после се губи ритъма,сякаш някой те е прекъснал докато си го писала и музата ...чао Края го разбирам,раздавйки от любовта си на него, ще се освободиш от нея и така ще спреш да го обичаш, но перефразация може да се направи, ако искаш по-голям ефект, виртуозен край
    Дано не ме разбереш погрешно,не че аз много разбирам,просто ти споделям как го усещам, а ти си прецени .Подкрепям те, защото това е твоят стих , най-добре знаеш как го усещаш- но приеми моята аматьорска критика
  • харесва ми
  • Хубаво е !Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...