12 мая 2020 г., 15:26

Последен леден ден

774 0 0

Преди да завали студа

и да те превърне в залезна висулка

със северните ми коси, прозрачни,

се сбогувай,

защото няма друго за запомняне

във мене.

Нищичко.

Дори небесни подножия нямам,

във които да те положа,

нито пък излюпени хълмове,

без които не мога.

Късно е да заключвам

сатанинските дъждопади –

уморих се да плача

със сълзи конфетни.

Няма ме никъде.

Даже и в снега с колене обелени.

Само в кристалните ти сънища

се стопявам на люспички тъга

и то така, че никога повече

да не стане светло.

 

Не, няма да има вече светлина

колкото и бреговете ми да стенат

и да се взират в сбръчкания хоризонт.

Разстоянията ще растат с всеки миг,

в който ликът ти бледнеещо ще се топи

като злочест и тъй изгубен айсберг.

А аз ще продължавам да не вярвам,

че "завръщане" е истинска дума,

не и след като съкровеността на стъпките ти

пое чезнещо в най-чуждата посока,

която само безумната врана на любовта,

може да сглоби в ураганната си арогантност.

Не, няма да има вече спомени или сълзи -

освобождавам прекомерно наивното си сърце

от гротескните му, ръждясали доспехи

и го оставям да се вледени под воя

на вселенската абсолютна нула...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Marielli De Sing Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...