22 мар. 2025 г., 06:43

Последен патрон 2009

338 0 0

Вероятно съм твоят последен патрон.

Или съм цял резервен пълнител.

Може би неоткрит природен закон.

Или зареден за бой изтребител.

 

Аз съм клавишът ти, F1, хелп.

Натискаш го, и стартират промените.

Или съм мъжът със зареден пистолет -

който ще ти оправи проблемите.

 

Корабът, чакащ в открити води -

или пък съм твоето прикритие.

Аз ще поема куршума с гърди -

едно съвсем обичайно събитие.

 

Ще се бия дори и срещу смъртта -

за да я удържа на разстояние.

Вместо теб - мен ще вземе нощта.

А във теб ще е моето сияние.

 

Аз съм рамото, на което да се опреш -

и най-силният има нужда от рамо.

Аз съм неосъзнат напълно копнеж.

Или чувство - много голямо.

 

Аз съм фарватерът към спасителния бряг.

Или съм едно тъй дълго мълчание.

Аз съм към нищото последния праг....

Или на умиращ едничко желание.

 

Щом съм наблизо, не съществува проблем.

Аз изпратен съм тук, за да служа.

Просто можеш ти да разчиташ на мен -

знаеш - аз сега съм ти нужен.

 

Ти си силна - така че не издавай и стон.

Трябва да вървиш, без да спираш.

Аз съм всъщност твоят последен патрон.

Но не си и мисли да умираш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...